наряжённый
1. страд. прич. прош. вр. от нарядить
наряженный
1. страд. прич. прош. вр. от нарядить; облачённый в какой-либо наряд
Источник: Wiktionary.org
1. страд. прич. прош. вр. от нарядить
1. страд. прич. прош. вр. от нарядить; облачённый в какой-либо наряд
Источник: Wiktionary.org