зарубцованный
1. страд. прич. прош. вр. от зарубцевать
2. адъектив. превратившийся в рубец, заживший (о ране, язве и т. п.)
Источник: Wiktionary.org
1. страд. прич. прош. вр. от зарубцевать
2. адъектив. превратившийся в рубец, заживший (о ране, язве и т. п.)
Источник: Wiktionary.org