Иванка и Марийка – Иванка и Марийка
Марийка беше кръгло сираче. Тя слугуваше в една голяма господарска къща. От зори до мрак се трепеше горката Марийка. На обед господарката й даваше да яде сухи корички, а вечер трохички, сметени от трапезата. А господарската дъщеря Иванка се излягаше на пухени възглавници, лежеше до пладне и нищичко не пипаше.
Марийка реши да се махне от господарската къща и да побегне, където й видят очите. Когато настана нощ, тя взе хурката, къделята, вретеното и тихичко се измъкна от господарския дом. Отиде в гората. Дълго вървя между дърветата. Най-сетне се умори много, седна до дънера на един стар дъб, сложи главата си на мекия мъх и заспа дълбоко.
Събуди се късно. Озърна се наоколо, но не видя никъде жива душа. Само гласове на птички се чуваха в шумака. Дълго вървя Марийка в непознатата мълчалива гора. Най-подир зърна една дървена къщурка, покрита с мъх.
Приближи се до нея, отвори вратата и влезе. Вътре нямаше никой. Леглото разхвърляно, огънят угаснал. На полицата наредени една до друга седем делви със завързани похлупаци. Нали не беше научена да седи със скръстени ръце, Марийка остави хурката си в къта, запретна ръкави и почна да разтребва. Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.
По едно време, пристигна стопанката на къщата – една стара рунтава мецана, и почна да ръмжи сърдито: «Що щеш в моя дом?»
Но като видя как всичко е ошътано, мечката се укроти, приседна до Марийка и започна да я разпитва защо е дошла в гората между дивите зверове.
Марийка й разправи теглото си. Мечката въздъхна и поклати глава.
– Ами туй нещо – попита тя – какво е?
И посочи с лапа къделята.
– Коноп – отвърна Марийка.
– Откъде го вземате?
– Сеем го.
– Как го сеете?
Марийка нагреба шепа пепел от огнището, излезе навън и пръсна пепелта.
– Ей как го сеем! – рече тя.
– Сетне? – попита мечката.
– Сетне го скубем, топим го в реката, мъним го, решим го…
– Как го решите? – прекъсна я мечката.
Марийка протегна ръка и почна лекичко с пръсти да чеше мечката по козината.
Мечката зажумя и сладко задряма. Като се пробуди, тя рече на Марийка:
– Ти си много добро момиче. Аз бих те задържала да ми помагаш в къщната работа, но тука е гора, има много люти зверове. Страх ме е да не ти направят нещо лошо. По-добре е да се върнеш пак при хората. За награда ще ти дам една от моите седем делви. Избирай!
Марийка посегнала към най-малката, но мечката й даде най-голямата.
– Отвори я! – рече тя, – когато си идеш у дома.
Марийка пое делвата, поклони се на мечката и си тръгна. Когато стигна в село, тя не отиде в господарската къща, а се прибра в полусъборената къща на баща си, където се беше родила. И нали беше страшно огладняла, тя дигна похлупака на делвата и мушна ръката си да гребне мед, но вместо мед извади шепа жълтици. Премаля от радост. Затече се към пазара и си накупи всичко, каквото й трябва. И заживя човешки, като не забравяше сиромасите.
Научи се господарката й за мечата делва, отиде на гости у Марийкини и дълго я разпитва как е спечелила цяла делва с жълтици. Марийка нищо не скри.
– И аз ще проводя моята Иванка да донесе още по-голяма делва – рече господарката, прибра се вкъщи и почна да тъкми дъщеря си. Премени я, даде и хурка с мека като коприна къделя и я заведе в гората.
Тръгна Иванка между дърветата и почна да кълне мечката, че се е пръждосала вдън гора. Като стигна до къщурката с мъховия покрив, ритна вратата и влезе вътре.
– Ох, че на лошо мирише! – рече господарската дъщеря и почна да тършува.
Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка. Тъкмо вдигна похлупака и някой грозно изрева зад гърба й:
– Стооой! Кой ти позволи да бъркаш в делвата ми?
Иванка изтърва похлупака, обърна се, видя мечката и цяла се разтрепера от страх. Сви се в къта и почна да мига.
Мечката изръмжава, озърна се, огледа разхвърляната къща, но нищо не каза. Разтреби, сложи всяко нещо на мястото му. Накладе огъня, седна край камината и повика Иванка при себе си.
Иванка приближи и надяна хурката си. Мечката втренчи очи в къделята и попита:
– Туй какво е?
– Вълна – отвърна Иванка.
– Откъде я имате?
– Стрижем я – троснато каза Иванка.
– Как я стрижете?
Иванка остави вретеното, откачи мечата ножица от стената, хвана рунтавата опашка на мечката и – щврък! – отряза половината.
– Ей как я стрижем! – извика тя, но мечката подскочи, грозно изрева от болка, изправи се на задните си крака, хвана с предните си лапи Иванкината коса и почна да я скубе, тъй както Иванка скубеше косата на Марийка.
– Олелеее! – писна Иванка.
– Вън! Вън! Вън! – заблъска я мечката. – Да се махаш от гората ми или ще те разкъсам на парчета!
Иванка изхвръкна навън, но се досети за делвата и се обърна назад.
– Делвата! – викна тя. – Дай ми делвата!
Мечката сне от полицата оная делва, която беше здраво захлупена, и я търкулна към Иванка. Господарската дъщеря я грабяса и хукна към село.
Вкъщи майка й захълца от радост:
– Дай, умно чедо мамино, да видим какво имане носиш!
И като заключи вратата и спусна пердето на прозореца, господарката с разтреперани ръце отвори похлупака на делвата. Но от вътре рукнаха цял рой оси и подгониха двете зли жени. Почнаха да ги жилят навсякъде: по ръцете, по страните, по носовете, по ушите. Така ги изпожилиха, че Иванка и майка й отекоха и станаха като бъчви. Цели три недели не посмяха да се покажат пред хората.
Отговорете на въпросите:
С какво се занимаваше Марийка?
Накъде отиде Марийка?
Кой живее в дървена къщурка?
Какво прави Марийка там?
Какво тя извади вместо мед?
Какво прави Иванка в дървена къщурка?
Колко седмици Иванка и майка и не посмяха да се покажат пред хората?
Преразказ на приказката на руски език
Марийка была круглой сиротой. Она прислуживала в одном большом господском доме. От зори до ночи работала не покладая рук бедная Марийка. На обед госпожа давала ей есть сухие корки, а на ужин – крошки, сметенные со стола. А господская дочь Иванка спала на пуховых подушках до обеда и ничегошенько не делала.
Марийка решила убежать из господского дома куда глаза глядят. Когда наступила ночь, она взяла прялку, веретено и тихонько ушла из господского дома. Пошла в лес. Долго бродила между деревьями. Наконец она сильно устала, села около ствола старого дуба, положила голову на мягкий мох и глубоко заснула.
Проснулась поздно. Посмотрела по сторонам, но не увидела вокруг ни одной живой души. Только голоса птиц слышались в листве. Долго шла Марийка в незнакомом молчаливом лесу. Наконец увидела деревянную избушку, покрытую мхом.
Подошла к ней, открыла дверь и вошла. Внутри никого не было. Кровать разобрана, огонь погас. На полке стоят семь горшочков, закрытые крышками. Так как Марийка не была научена сидеть сложа руки, она оставила в углу свою прялку, засучила рукава и начала наводить порядок. Прибрала постель, подмела, заложила огонь, потом села и начала прясть. Завертелось веретено. Время от времени они поглядывала на горшочки, но не решалась их открыть.
Вдруг пришла хозяйка дома – старая лохматая медведица, и начала рычать сердито: «Что делаешь в моем доме?»
Но, как только увидела, что все убрано, медведица успокоилась, присела около Марийки и начала ее расспрашивать, почему та пришла в лес к диким зверям. Марийка рассказала о своей доле. Медведица вздохнула и покачала головой. «А это что?» – спросила медведица. «Пенька», – ответила Марийка. «Откуда ее берете?» «Сеем». «Как ее сеете?»
Марийка сгребла щепотку пепла из печки, вышла на улицу и разбросала пепел. «Вот так ее сеем». «И все?» «Сначала срываем, моем в реке, сушим, причесываем…» «Как ее причесываете?» – не унималась медведица.
Марийка протянула руку и начала легко почетывать медведицу по шерсти. Медведица сладко задремала. Когда проснулась, она сказала Марийке: «Ты очень хорошая девушка. Я бы тебя оставила помогать мне в работе по дому, но здесь лес, много злых зверей. Боюсь, чтобы они не сделали тебе что-нибудь плохого. Лучше тебе вернуться к людям. В награду я тебе дам одну из моих семи горшочков. Выбирай!»
Марийка потянулась с самому маленькому, но медведица дала ей самый большой. «Открой его, – сказала она, – когда вернешься домой.
Марийка взяла горшочек, поклонилась медведице и ушла. Когда дошла до села, она не пошла в господский дом, а поселилась в полуразрушенном доме своего отца, там, где она родилась. И так как была сильно голодна, она сняла крышку с горшочка и опустила в него руку, чтобы достать мед, но вместо меда вытащила горсть золотых монет. Она была вне себя от радости. Пошла на базар и накупила всего, что ей было нужно. И зажила по-человечески, забыв о своей бедности.
Узнала госпожа о горшочке медведицы, пошла в гости к Марийке и долго ее расспрашивала, как та получила целый горшок с монетами. Марийка ничего не скрыла.
«И я провожу мою Иванку, чтобы она принесла еще больший горшок, – сказала госпожа, пришла домой и начала собирать свою дочь. Переодела ее, дала и прялку с веретеном и отвела в лес.
Ходила Иванка среди деревьев и начала ругать медведицу, чтобы та катилась из лесу. Как только дошла до избушки с крышей из мха, отворила дверь и вошла в нее.
«Ох, как плохо пахнет!» – сказала господская дочь и начала рыться везде.
Открыла шкафы, забралась под кровать, перевернула одежду, наконец, увидела горшочки, встала на стул и протянула руку. Только подняла крышку, как кто-то грозно заревел за ее спиной: «Стой, кто тебе позволил брать мои горшочки!»
Иванка оставила крышку, обернулась, увидела медведицу и задрожала от страха. Забилась в угол и начала моргать.
Медведица проревела, обернулась, посмотрела на неубранный дом, но ничего не сказала. Разложила все по местам. Заложила огонь, села у печки и позвала Иванку к себе.
Иванка подошла с прялкой. Медведица посмотрела на пряжу и спросила: «Что это?» «Шерсть», – ответила Иванка. «Откуда вы ее берете?» «Стрижем», – коротко сказала Иванка. «Как ее стрижете?»
Иванка оставила веретено, взяла ножик со стены, схватила кусок шерсти на медведице и… отрезала половину.
«Вот как ее стрижем», – прокричала она, но медведица подскочила, страшно заревела от боли, встала на задние лапы, схватила передними лапами Иванкины волосы и начала ее таскать, так, как Иванка таскала Марийку.
«Ой-ой,» – пищала Иванка.
«Вон! – выталкиваа ее медведица. – Или ты уйдешь из леса, или разорву тебя на куски!»
Иванка выбежала на улицу, но вспомнила про бочонок и обернулась назад.
«Горшочек! – крикнула она. – Дай мне горшочек!»
Медведица сняла с полки горшочек, который был сильно закрыт, и отдала Иванке. Господская дочь схватила его и помчалась к деревне.
Дома ее мать визжала от радости: «Давай, мое умное чадо, посмотрим, что там внутри!»
И как только закрыла двери и занавесила окна, госпожа трясущимися руками открыла крышку бочонка. Но изнутри вырвался целый рой ос и погнал двух злых женщин. Начали их жалить везде: и в руки, и в щеки, и в нос, и в уши. Так их изжалили, что Иванка и ее мать опухли, стали как бочки. Целых три недели не смели показаться перед людьми.
Гатанки за животни
Стойко ходи по поле със сто кола на рамо.
От бял камък се ражда, цял свят събужда. Хем певец, хем борец.
Нищо не е изгубила Тодора, а цял ден рови из двора.
По земята рядко ходи, из облаците все броди.
Лекокрила самовила със опашка като свила.
На безценен камък седи, чудни песни реди.
Зла Мила на шарен кравай се свила.
Денем и нощем все работа има.
Гониш го – търчи, спреш се – стърчи, влиза в дупка – мълчи.
Няма рало, ни мотика, а все оре и копае.
Лежи волът на двора, рогата му в обора.
Защо ли никой не ми казва «Скъпи»? Защо ли никой не ме чувства мил? Защо в реката никой не се къпе? А всеки вика: Бягай идее.
Дългокрака птица на пролет идва.
Розово с копитца.
По материалам сайта http://www.az-deteto.bg/
Отговори
Тя слугуваше в една голяма господарска къща.
Отиде в гората.
Стопанката на къщата – една стара рунтава мецана.
Подреди леглото, премете, накладе огъня, седна и надяна хурката си. Завъртя вретеното. От време на време тя поглеждаше към делвите, но не се реши да ги отвори.
Вместо мед извади шепа жълтици.
Отвори долапите, пъхна се под леглото, разхвърля дрехите, най-сетне зърна делвите, стъпи на едно столче и протегна ръка.
Цели три седмици те не посмяха да се покажат пред хората.
Гатанки: Козата. Крокодил. Прасенце. Щъркелът. Таралежът. Петелът. Кокошката. Орелът. Лястовицата. Славеят. Усойницата. Кучето. Лалугерът. Къртицата. Охлювът. Крокодил. Щъркелът. Прасенце.